Ребека Фет завършва молекулярна биология и биохимия към университета в Сидни, Австралия, и има опит в лабораторните изследвания в областта на генетиката. Преди да стане бестселър писател на научна тематика, тя работи осем години в кантора по патентни дела за биотехнологии в Ню Йорк, където анализира научни и клинични изследвания и пресъздава сложните текстове на понятен, разбираем език. Ребека е страстен привърженик на идеята, че най-новите достижения на науката трябва да достигнат до хората. Нейни научни бестселъри са: "Всичко започва с яйцето -- как науката за качеството на яйцеклетките може да ви помогне да забременеете...", "Ключовият подход -- как с промяна на микробиома да се справим с автоимунните заболявания! Артрит, псориазис и Ко.", "Още от раждането и преди това -- стратегии за правилно развитие на мозъка у новороденото по време на бременността и първата година след раждането".
Грегъри Дeйвид Робъртс е роден в Мелбърн през 1952 г. След разпадането на брака си развива хероинова зависимост, извършва 24 банкови обира с пистолет-играчка и само за три месеца успява да задигне 38 000 долара. Наричат го „бандита-джентълмен“ заради това, че по време на обирите си носи костюми от три части и използва думи като „моля“ и „благодаря“. Заловен е и получава 19-годишна присъда, която излежава в затвор с максимална степен на сигурност. Две години по-късно успява да избяга от там посред бял ден и се превръща в най-търсения бандит на Австралия. По-късно бяга в Индия и се свързва с Бомбайската мафия, за която работи години наред. Действа като контрабандист на злато, валута, фалшиви паспорти, които изнася за Нигерия, Заир, Иран, Мавритания, Шри Ланка и участва във войните на муджахидините в Афганистан срещу Съветския съюз... През 1990 г. е заловен окончателно и е върнат в Австралия за доизлежаване на присъдата си.
В затвора Грегъри Робъртс написва шедьовъра си ШАНТАРАМ. Негово продължение е СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА.
„Някои епизоди вземам от живота си и описвам почти без изменение, други съчинявам въз основа на опита си.
ШАНТАРАМ и СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА са романи, не автобиографии, и фактологическата истина в тях не е
най-важното нещо. За мен по-важна е другата достоверност – психологическата. Много се забавлявам, когато ме
питат как е Карла… Прекрасно е, когато хората смятат, че всичко е точно така – от първата до последната дума:
значи достоверно съм го измислил. Но една достоверност не е винаги достатъчна – читателят
трябва да получи нещо, заради което да се връща отново и отново, да се пречиства и да намира всеки път по нещо
ново за себе си, нещо на още по-дълбоко ниво… “
– Грегъри Дейвид Робъртс
Филип Ребенсбург е дипломиран биолог със специалност микробиология, екология и екотоксикология. Преди да се насочи към микологията и работата с лечебните гъби, изследователската му област е почвена микробиология и вредни гъбички в селското стопанство. Днес той има собствено производство на лекарствени гъби и е лектор по теми, свързани със свойствата и отглеждането им. Повече информация по темата лечебни гъби и култивиране на лечебни гъби можете да намерите на www.mycosoma.com или във фейсбук под MycoSoma.
Д-р мед. Андреас Капъл е лекар специалист по обща медицина и натуропат. Повече от двайсет години лекарският му кабинет приема пациенти във Вакерсдорф. По отношение на природолечението фокус в работата му са лекарствените гъби. Освен практикуващ лекар и автор на книги, той изнася доклади, води курсове и публикува множество статии. Природните разработки на д-р Андреас Капъл може да намерите на www.dr-kappl.de или във фейсбук под името Dr. Kappl. Повече информация за работата му ще научите на http://www.drkappl-kinesiologie.de.
Д-р Димитър Пашкулев е специалист по природна медицина и има трайни интереси в областта на
интегралната теория и практика (свързана с области като философия, психология, педагогика, изкуства,
инфология, екология, устойчиво развитие и др.). Още от ранната си възраст пише стихове с разнообразна
тематика. Извън многото книги и статии на здравна тематика до днес той има 4 издадени стихосбирки, на които
са откликвали положително не само читателите, но и видни наши творци като Дамян Дамянов, Радой Ралин и Борис Димовски. Настоящият сборник притежава характеристиките на антология, но включва и над 40 непубликувани досега произведения.
Кай Херман, роден 1938 г., е автор за „Ди Цайт“, „Шпигел“ и „Щерн“ и на множество книги и сценарии. За
дейността си е отличен с награда „Теодор Волф“, медал „Карл фон Осиетцки“ и награда „Киш“.
Хорст Рийк, роден 1941 г., е журналист и автор на свободна практика в Берлин. Пише репортажи, в това число и за „Щерн“, „Ди Цайт“ и „Франкфуртер Рундшау“. Фокус на работата му са политическите и социалните теми.
Антон Страшимиров е български драматург, писател и общественик, роден на 15. 06. 1872 г. във Варна в семейството на зидар, преселник от Разложко. Баща му умира, когато е на 7 години, майка му се омъжва повторно и бъдещият писател расте при чичо си. На 13 г. скита из Добруджа, слугува в кръчми и кафенета, работи по тютюневи ниви и като словослагател, книговезец, бояджия. Завършва V-ти (днес IX-ти) клас в Разград, след това в Земеделското училище в Садово, което скоро напуска. През 1890-1894 е начален учител из различни села във Варненско и Бургаско. Развива активна просветна дейност, редактира в. „Глас от Изток” (Бургас), издава позиви към учителите. През 1895 г. заминава за Берн, Швейцария, слуша лекции по литература и география. Гимназиален учител във Видин (1898-1899). Заедно с д-р 3. Димитров, д-р Н. Петков и В. П. Гочев редактира литературното научнопопулярно сп. „Праг” (Видин). Учител в Педагогическото училище в Казанлък (1899-1900); уволнен от педагогическото училище заради спречкване с кмета със забрана да учителства във всички училища в страната. Четник в четата на Яне Сандански. Редактира в. „Реформи”, орган на Върховния македоно-одрински комитет, и сп. „Звезда” (Търново) - от кн. 5, а след Хуриета - и сп. „Културно единство” (Солун). През 1902 заедно с Т. Г. Влайков и Ил. Георгиев е един от основателите и редактор (през първите 2 г.) на сп. „Демократически преглед”, в които печата статии срещу политиката на Фердинанд. Близък на оглавяваната от Найчо Цанов младодемократическа партия, през 1902 е избран за неин депутат в XII НС от Видинска околия; народен представител и през 1911 (XV НС) - в правителствената листа, 1929 (XXII НС) - от Бургаско. От 1901 издава сп. „Наш живот”. Редник в Балканската война, военен кореспондент през Междусъюзническата и Първата световна война е - сътрудничи на в. „Военни известия” и сп. „Отечество”. Редактира сп. „Наши дни” (1921) и „Българска общодостъпна библиотека” (1922-1923). След Септемврийското въстание (1923) обнародва знаменития си позив „Клаха народа, както и турчин не го е клал”. Основава помощен комитет за подпомагане на сираците. Дейно сътрудничи на сп. „Пламък” на Гео Милев, в. „Звезда” и в. „Новини”. През 1926 под негова редакция започва да излиза в. „Ведрина”. Публикува първото си стихотворение през 1889 г., а първия си разказ - през 1892 г., първата му повест в „Щастието на един век” (1900). Сътрудничи на списанията „Ден”, „Мисъл”, „Българска сбирка”, „Ново време”, „Социалист”, „Летописи”, „Просвета”, „Демократически преглед”, на вестниците „Развигор”, „Литературен глас” и др. Автор на „Змей”, „Кръстопът” (повести), романите „Есенни дни”, „Смутно време”, „Вихър. С шопите към Цариград”, „Хоро”, „Роби” (недовършен), пиесите „Сватба в Болярово” (1900), „Вампир”, „Мрак”, „Свекърва”, „Къща”, „Пред Влахернските врата”, „Прилепски светци”, „Отвъд”, „Ревека”, „Към слънцето” („Отрешени”), „Свети Иван Рилски”, „Над безкръстни гробове”. Освен на разкази, повести, романи и публицистика, пътеписи, литературни студии и статии, е и автор на народоведски проучвания, събрани в книгата „Нашият народ” (1923). Произведенията му са превеждани на полски, руски, сръбски, унгарски, чешки и др. езици. Умира на 07.12.1937 г. във Виена.
Донка Ст. Коева е родена в село Горица, община Попово.
Завършва Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий”, специалност Българска филология. Защитава докторска дисертация в областта на културата.
Работи като редактор в столични издателства и журналист в периодичния печат.
Има издадени три стихосбирки („Разходка без ръкавици”, 2015; „Под ъгъл”, 2018; „Адажио ҆9”, 2020).
Живее в София.
Ириней Цветков–Иртиш е роден в село Тишевица, област Враца – Царство България.
Завършил е икономическа география и история в СУ „Свети Климент Охридски“. Работил е като секретар и председател в Районен и Общински съвет на Отечествения съюз в София, зам.-кмет на Районна столична община, народен представител и преподавател.
Пише и публикува разкази и политически статии в централния печат и в специализирани издания.
През 2019 г. издава „Разкази за хора, самодиви вампири и хидри“ – сборник с богат тематичен обхват в класически художествен стил и провокативен авторски похват. През 2021 г. излиза романът му „Градчето” – сеизмична ретроспекция на събития и съдби от втората половина на 20. век, с актуален отзвук в нашето съвремие.
Живее и твори в София.
Проф. д-р Васил Драганов е роден на 14 август 1934 г. в село Мирово, на около 50 км от Велико Търново, в семейство с дух, традиции и висок морал. Мечтите го отвеждат в Медицинския университет в София, където работи и гради кариерата си в практика и наука.
Като отличен специалист-кардиолог с огромна практика и дългогодишен опит неговото верую е: "Истинското призвание на лекаря е да обича болния, а задачата на добрия преподавател не е само да напълни главите на своите студенти със знания, а и да запали факела в тях." До момента има две издадени книги - "Отгласи" (2018 г.) и поетичната сбирка "Живот вълнолом" (2015 г.).
От 2002 г. живее със семейството си в САЩ.
Рудолф Куцли (03.04.1915–15.11.1998)
Като последовател на Рудолф Щайнер специалистът по изкуство и автор на над десет монографии по темата Рудолф Куцли заедно със съпругата си Гертруд Шефер основава първото щайнеристко училилище в Швейцария – École-Famille-Montolieu. Съгласно метода на валфдорските училища в него се набляга особено силно на предметите по изкуство и занаяти.
Следвайки импулса на Щайнер, Куцли разширява първоначално въведената във валдорфското обучение форма на рисуване, като обръща специално внимание на методиката и възрастовите нива, както и на ефекта от тези занимания върху „телесно-душевния-духовния-организъм”. От 1969 г. Куцли води лекции и семинари по рисуване на формите. В публикуваната за първи път негова поредица от 12 книги (1981–1987) той систематично развива бъдещото развитие за разгръщане на творческите сили чрез рисуване на живите форми.
Книгата му за изкуството на богомилите, издадена за първи път през 1977 г. - на български под заглавие "По следите на богомилите - изкуство, находки, символи" - представя обобщение от собствените изследвания и пътеписи на автора най-вече от перспективата на символиката и изкуството на богомилското движение на Балканите.
Леон Виндшайд, роден 1988 г., е психолог, предприемач и бестселър-автор, който заедно с водещи изследователи от цял свят публикува свои проучвания за жените на висши ръководни позиции. Той споделя страстта си към психологията в книги, в ютюб канала с почти 40 млн. последователи TEDx Talks, на научни сламове и в своите подкасти, за които са абонирани над четири милиона души. През 2021 г. излиза книгата му „Чувствай се по-добре“, която директно става номер 1 в списъка на SPIEGEL за бестселъри. Към днешна дата тя е преведена на няколко езика и е в бестселър-листата без прекъсване.
Кристиан Буш, PhD, е един от водещите експерти по иновации, лидерство и култивиране на случайност. Той е професор по бизнес в USC Marshall School of Business и асоцииран изследовател към London School of Economics (LSE). Буш е сред „40-те най-добри под 40 години“ на CAPITAL и е в списъка Thinkers50 Radar на мислителите в областта на мениджмънта, които „най-вероятно ще оформят бъдещето“. Неговият бестселър УСПЕШНАТА СЛУЧАЙНОСТ е преведен на 12 езика.
Кристиан Буш е съосновател на Leaders on Purpose и Sandbox Network, съдиректор на Лабораторията за иновации на LSE, член е на Форума на експертите на Световния икономически форум и член на Кралското дружество по изкуствата.
Статиите му са публикувани в списания като Strategic Management Journal, Journal of Management Studies, Strategic Entrepreneurship Journal, Journal of Business Venturing, Harvard Business Review, Entrepreneurship Theory & Practice и MIT Sloan Management Review, а издания като Financial Times, Forbes и BBC пишат за него. Получава няколко награди за най-добър доклад от Академията по мениджмънт, както и наградата „Масини“ за иновативна научна дейност, член е на редакционния съвет на Academy of Management Perspectives. Работи като колумнист във водещия германски бизнес седмичник Wirtschaftswoche, води блогове за Psychology Today и е „експертът по темата“ на Академията по мениджмънт.
Преди това Кристиан работи в сферата на бизнеса и консултантските услуги в Мексико, Германия, Обединеното кралство, Южна Африка и САЩ и е гостувал с лекции в Пекинския университет, Станфордския университет и Strathmore Business School. Той често говори на конференции като Световния икономически форум, TED/TEDx и Financial Times Summit и работи с висши ръководни екипи в компании като MasterCard, Siemens, GSK, DP World, General Electric, Unilever, UBS, BCG и др.