Висящ мост

Антон Страшимиров

Антон Страшимиров е български драматург, писател и общественик, роден на 15. 06. 1872 г. във Варна в семейството на зидар, преселник от Разложко. Баща му умира, когато е на 7 години, майка му се омъжва повторно и бъдещият писател расте при чичо си. На 13 г. скита из Добруджа, слугува в кръчми и кафенета, работи по тютюневи ниви и като словослагател, книговезец, бояджия. Завършва V-ти (днес IX-ти) клас в Разград, след това в Земеделското училище в Садово, което скоро напуска. През 1890-1894 е начален учител из различни села във Варненско и Бургаско. Развива активна просветна дейност, редактира в. „Глас от Изток” (Бургас), издава позиви към учителите. През 1895 г. заминава за Берн, Швейцария, слуша лекции по литература и география. Гимназиален учител във Видин (1898-1899). Заедно с д-р 3. Димитров, д-р Н. Петков и В. П. Гочев редактира литературното научнопопулярно сп. „Праг” (Видин). Учител в Педагогическото училище в Казанлък (1899-1900); уволнен от педагогическото училище заради спречкване с кмета със забрана да учителства във всички училища в страната. Четник в четата на Яне Сандански. Редактира в. „Реформи”, орган на Върховния македоно-одрински комитет, и сп. „Звезда” (Търново) - от кн. 5, а след Хуриета - и сп. „Културно единство” (Солун). През 1902 заедно с Т. Г. Влайков и Ил. Георгиев е един от основателите и редактор (през първите 2 г.) на сп. „Демократически преглед”, в които печата статии срещу политиката на Фердинанд. Близък на оглавяваната от Найчо Цанов младодемократическа партия, през 1902 е избран за неин депутат в XII НС от Видинска околия; народен представител и през 1911 (XV НС) - в правителствената листа, 1929 (XXII НС) - от Бургаско. От 1901 издава сп. „Наш живот”. Редник в Балканската война, военен кореспондент през Междусъюзническата и Първата световна война е - сътрудничи на в. „Военни известия” и сп. „Отечество”. Редактира сп. „Наши дни” (1921) и „Българска общодостъпна библиотека” (1922-1923). След Септемврийското въстание (1923) обнародва знаменития си позив „Клаха народа, както и турчин не го е клал”. Основава помощен комитет за подпомагане на сираците. Дейно сътрудничи на сп. „Пламък” на Гео Милев, в. „Звезда” и в. „Новини”. През 1926 под негова редакция започва да излиза в. „Ведрина”. Публикува първото си стихотворение през 1889 г., а първия си разказ - през 1892 г., първата му повест в „Щастието на един век” (1900). Сътрудничи на списанията „Ден”, „Мисъл”, „Българска сбирка”, „Ново време”, „Социалист”, „Летописи”, „Просвета”, „Демократически преглед”, на вестниците „Развигор”, „Литературен глас” и др. Автор на „Змей”, „Кръстопът” (повести), романите „Есенни дни”, „Смутно време”, „Вихър. С шопите към Цариград”, „Хоро”, „Роби” (недовършен), пиесите „Сватба в Болярово” (1900), „Вампир”, „Мрак”, „Свекърва”, „Къща”, „Пред Влахернските врата”, „Прилепски светци”, „Отвъд”, „Ревека”, „Към слънцето” („Отрешени”), „Свети Иван Рилски”, „Над безкръстни гробове”. Освен на разкази, повести, романи и публицистика, пътеписи, литературни студии и статии, е и автор на народоведски проучвания, събрани в книгата „Нашият народ” (1923). Произведенията му са превеждани на полски, руски, сръбски, унгарски, чешки и др. езици. Умира на 07.12.1937 г. във Виена.