Моят духовен път
Грегъри Дейвид Робъртс
духовни учения
232 страници
меки корици
размер 13х18,5
духовни учения
232 страници
меки корици
размер 13х18,5
След своя опасен път, който отчасти описва в предишните си две книги „Шантарам”и „Сянката на планината”, тук Грегъри Робъртс ни повежда на едно съвсем друго и по-лично пътешествие на удивление и прозрение към науката, вярата и предаността. Опирайки се на свещените традиции, строгата логика и шестгодишните инструкции на своя духовен учител, в МОЯТ ДУХОВЕН ПЪТ Робъртс описва стъпка по стъпка процеса, който следва в търсенето на духовна връзка – колкото неуловимa, толкова и реална. Неговият завладяващ личен разказ за „Скока на вярата“ е свежо и различно допълнение към духовни класики като „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, „Изкуството да бъдеш Бог“, „Селестинското пророчество“ и др.
„Всеки човек е духовен. Всеки човек следва духовния Път. Независимо дали го знаем, или не, всички ние вървим по
Пътя, всички ние естествено намираме посоките към духовната връзка...“ – Грегъри Робъртс
Забавлявайте се и не забравяйте да разказвате и споделяте във Facebook, Х, LinkedIn... etc.
Грегъри Дeйвид Робъртс е роден в Мелбърн през 1952 г. След разпадането на брака си развива хероинова зависимост, извършва 24 банкови обира с пистолет-играчка и само за три месеца успява да задигне 38 000 долара. Наричат го „бандита-джентълмен“ заради това, че по време на обирите си носи костюми от три части и използва думи като „моля“ и „благодаря“. Заловен е и получава 19-годишна присъда, която излежава в затвор с максимална степен на сигурност. Две години по-късно успява да избяга от там посред бял ден и се превръща в най-търсения бандит на Австралия. По-късно бяга в Индия и се свързва с Бомбайската мафия, за която работи години наред. Действа като контрабандист на злато, валута, фалшиви паспорти, които изнася за Нигерия, Заир, Иран, Мавритания, Шри Ланка и участва във войните на муджахидините в Афганистан срещу Съветския съюз... През 1990 г. е заловен окончателно и е върнат в Австралия за доизлежаване на присъдата си.
В затвора Грегъри Робъртс написва шедьовъра си ШАНТАРАМ. Негово продължение е СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА.
„Някои епизоди вземам от живота си и описвам почти без изменение, други съчинявам въз основа на опита си.
ШАНТАРАМ и СЯНКАТА НА ПЛАНИНАТА са романи, не автобиографии, и фактологическата истина в тях не е
най-важното нещо. За мен по-важна е другата достоверност – психологическата. Много се забавлявам, когато ме
питат как е Карла… Прекрасно е, когато хората смятат, че всичко е точно така – от първата до последната дума:
значи достоверно съм го измислил. Но една достоверност не е винаги достатъчна – читателят
трябва да получи нещо, заради което да се връща отново и отново, да се пречиства и да намира всеки път по нещо
ново за себе си, нещо на още по-дълбоко ниво… “
– Грегъри Дейвид Робъртс